Евгени Димитров - Маестрото: Хората се връщат от чужбиназа концертите на Ку-Ку бенд
Събираме няколко генерации аудитория, тъй като музиката ни сплотява Правим най-мащабното си турне от 2009 година насам, споделя Евгени Димитров - Маестрото в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
Най-мащабното си турне от 2009 година насам прави " Ку-ку бенд ". Срещите с публиката под мотото " Ние сме Ку-ку бенд " започнаха от Панагюрище и продължиха във Велико Търново и Ямбол. Следващите концерти са на 10 юли в Бургас, на 21 юли в Сандански, на 28 юли във Варна. За страстите от срещата с почитателите, за вълненията на сцената и за силата на музиката - " Стандарт " беседва с ръководителя на емблематичната за последните 30 години група Евгени Димитров-Маестрото, шеф на телевизия 7/8.
- Г-н Димитров, " Ку-Ку бенд " не сте правили турне в България от 2009 година Какво е да сте още веднъж очи в очи с публиката?
- Изключително е. Хората са зажаднели да ни видят и да ни чуят. И трите концерта, които имахме до момента са безспорното доказателство за това. Страхотна, екзалтирана аудитория, която пее изначало до дъно всички песни с нас. Не ни пускат да си тръгнем. До края на юли ще създадем общо 6 концерта. Но се надявам напълно скоро да разглася още дати за други градове, с които водим договаряния.
- Как подбирате градовете?
- Търся подобаващи места. Искам да са спортни или други огромни зали. Театрите и читалищата не са нашето място. За страдание, не във всички градове има подобаващи места. Във Велико Търново бяхме в Дома на културата и спорта - фантастична зала. Такава има и във Варна, реновирана.
- Защо зали, а не игрища?
- Стадионът допуска различен вид шоу. На стадиона хората чакат от нас да ги взривяваме с фойерверки, да има факли, огньове. Там търсим мащаб, залагаме доста повече на шоуто като такова. Докато в залата взаимоотношенията сред актьора и публиката са доста по-лични. Хората са на два метра от нас, виждаме им очите, лицата, чуваме ги. Много по-интимно е като прекарване. Но е също толкоз красиво.
- В София ще имате ли концерт?
- Да, най-после ще създадем и в София, несъмнено. Но доста ми се желае преди този момент да отидем тук-там, където в никакъв случай до момента не сме свирили. Панагюрище беше един от тези градове. Оказа се, че в никакъв случай не сме били там. А това е град на доста будни хора, българи. И концертът ни стартира с това, че повече от 20 години пеем за един град - Панагюрище, визирайки великата ария за Райна Попгеоргиева.
- Каква е страстта да сте още веднъж на турне?
- Неописуема. Когато влязохме първия път в рейса, все едно сме били цялостен живот в него. Лафовете, шегите... Екипът е голям, над 100 души. Основните групи от него пътуват по друго време, с цел да приготвят залите. Ние идваме последни.
Продукцията наподобява по този начин, както всяка една продукция на 7/8 - безкомпромисна във връзка с озвучаване, осветяване, на видеореализация, на всичко. Искаме хората, които идват да гледат и да слушат " Ку-ку бенд " да получават качество на европейско, на международно равнище, по този начин както сме се старали да бъде постоянно.
- С една дребна разлика - Слави не взе участие в турнето. Защо?
- Да, по този начин е. То е ясно за какво. Има други отговорности сега.
- Политически ли?
- Да. Музиката е отвън политиката и ние държим това да си остане по този начин, да не се смесват двете неща. Не за първи път вършим концерти без него. Групата звучи по този начин, както постоянно си е звучала. Разбира се, неговото наличие като персона и фронтмен е доста значимо. Но в този план залагаме на това, че имаме виртуозни музиканти в " Ку-ку бенд ". И желаеме особено да ги представим със солови осъществявания.
- Как отговаряте на тези, които все пак настояват, че концертите ви са предизборни?
- Когато човек види по какъв начин наподобява концертът, последното нещо, което ще му хрумне, е че става въпрос за политика. Няма нито една дума за политика. Тези концерти са почнали като организация преди повече от 3 месеца, когато никой от нас не е имал визия какво ще се случи в този момент. Хора, които ни ненавиждат - дал Господ. Търсят да намират междина във всяко нещо. Когато излезеш на сцената, виждаш гора от 1000 телефона, които снимат. Само една дума за политика да беше казана и това незабавно щеше да се разбере.
Смятаме, че вършим нещо свястно, което кара хората да се усещат щастливи и задоволени.
- По какво се отличава това турне?
- Нямаме балет, нямаме скечове, нямаме артисти. Само музика. Искаме да наблегнем на музиката, тъй като това е нещото, което ни е обединявало в последните 30 години. И е най-важното нещо за нас.
- Имате голям репертоар, по какъв начин подбрахте песните за концертите?
- Да, имаме 25 албума. Няколко пъти правихме селекция на песните, с цел да достигнем до стратегия, която е близо два часа и половина и която в действителност наподобява зашеметяващо. Няма слаба ария. Фактът, че публиката пее от начало до дъно всички песни с нас, някои от които са на повече от 25 години, е най-хубавият подарък, който може да ни се случи в живота. Има деца, които пеят песни, основани, когато още не са били родени.
- Събирате няколко генерации в публиката...
- Със сигурност. След първия концерт една жена ми сподели, че е пристигнала особено от чужбина и е довела 84-годишната си майка. Шокирах се. Възрастовата ножица е доста огромна. Но при нас постоянно е било по този начин. Най-нормалното нещо на нашите концерти е да видиш фамилии с деца, които дружно слушат и пеят. Това е извънредно прекарване. Когато човек, който се занимава с музика като нас, види, че това, което е правил доближава към този момент до хора от друго потомство, това значи, че сме си свършили добре работата за всички тези 30 години. Навършваме ги следващата година. И тези концерти в този момент са една въведения към това, което живот и здраве ще подготвим за юбилея.
Нашата философия постоянно е една - използваме целия финансов запас, с който разполагаме, влагаме всичко от себе си, с цел да наподобява шоуто по оптимално положителния метод. За тези 30 години няма нещо от което да ме е позор или да кажа, че сме създали някаква халтура.
- Направихте и нещо неповторимо - концерт в празна зала - без аудитория, освен това в Арена " Армеец ".
- Това беше едно огромно предизвикателство. 4,2 декара бе цялата повърхност на винила, който направихме по план, с цел да може да наподобява залата по този метод. Никога не сме се скъпели за такива неща. За нас най-важното е хората, които дават пари и идват да гледат наша продукция, да остават безусловно задоволени.
- На кои от песните Ви се радва най-вече публиката в този момент?
- На патриотичните. Но и на всички останали. Слава, Богу, имаме шлагери, шлагери, шлагери. Залата в Панагюрище изпя песента за Райна Попгеоргиева от началото до края. Но по този начин е и с " Жива рана ", Ела, ела ", " Аз съм и пъкъл и парадайс ", " Студио Х "...
- Изпълнявате ли и непознати за публиката песни?
- Да. За да е по-различна програмата вършим песни, които в никакъв случай до момента не сме свирили пред аудитория. " Песни като " Не, не и не " и " Мое благополучие " изпълняваме за първи път пред аудитория. Удовлетворението за нас е голямо, тъй като виждаме, че хората ги знаят и ги пеят дружно с нас.
- Какво ви споделят хората след концертите?
- Чакат ни за подписи и фотоси. Най-много се впечатлявам от тези, които се прибират от чужбина, с цел да ни гледат. Взели са си отпуск. Купили са си самолетни билети. Изумително е, че ни се случва. Освен да кажа голямо благодаря, не знам какво друго да направя. Това са най-верните ни почитатели.
- Как ще коментирате огромния спор, който тече сега, би трябвало или да има квота българска музика в публичните медии?
- Избягвам да приказвам за това, тъй като считам, че наложителното не е хубаво. Ако страната желае да подкрепя българската музика, би могла да го прави. Има толкоз доста механизми това да се случи. За 7/8 тв мога да кажа, че пускаме единствено българска музика. Да, най-вече наша, тъй като на никое място другаде не ни въртят - по разбираеми аргументи. Но ние даваме късмет на доста български реализатори. Така поддържаме българската музика. Но това си е мое решение, по този начин считам, че е вярно. В БНР и Българска национална телевизия по този начин или другояче процентът на българска музика е огромен, балансират добре. Националното радио изключително има много съществено построена политика и в действителност българската музика има превес. Казвам го и с малко болежка на сърцето, тъй като все пак нито една ария на " Ку-ку бенд " не е влизала в никакъв случай там. Но - по този начин са решили. Ние сме намерили метод музиката ни да доближава до хората, които желаят да я слушат.
Въвеждането на квоти ще докара до в допълнение разделяне - за какво се пускат едни, а други не.
Ние сме царе на това да се разделяме и да сме един против различен. Това е българският нрав. Затова не можем да реализираме нищо, по тази причина не можем да имаме идея и всеки желае да избавя себе си.
Най-мащабното си турне от 2009 година насам прави " Ку-ку бенд ". Срещите с публиката под мотото " Ние сме Ку-ку бенд " започнаха от Панагюрище и продължиха във Велико Търново и Ямбол. Следващите концерти са на 10 юли в Бургас, на 21 юли в Сандански, на 28 юли във Варна. За страстите от срещата с почитателите, за вълненията на сцената и за силата на музиката - " Стандарт " беседва с ръководителя на емблематичната за последните 30 години група Евгени Димитров-Маестрото, шеф на телевизия 7/8.
- Г-н Димитров, " Ку-Ку бенд " не сте правили турне в България от 2009 година Какво е да сте още веднъж очи в очи с публиката?
- Изключително е. Хората са зажаднели да ни видят и да ни чуят. И трите концерта, които имахме до момента са безспорното доказателство за това. Страхотна, екзалтирана аудитория, която пее изначало до дъно всички песни с нас. Не ни пускат да си тръгнем. До края на юли ще създадем общо 6 концерта. Но се надявам напълно скоро да разглася още дати за други градове, с които водим договаряния.
- Как подбирате градовете?
- Търся подобаващи места. Искам да са спортни или други огромни зали. Театрите и читалищата не са нашето място. За страдание, не във всички градове има подобаващи места. Във Велико Търново бяхме в Дома на културата и спорта - фантастична зала. Такава има и във Варна, реновирана.
- Защо зали, а не игрища?
- Стадионът допуска различен вид шоу. На стадиона хората чакат от нас да ги взривяваме с фойерверки, да има факли, огньове. Там търсим мащаб, залагаме доста повече на шоуто като такова. Докато в залата взаимоотношенията сред актьора и публиката са доста по-лични. Хората са на два метра от нас, виждаме им очите, лицата, чуваме ги. Много по-интимно е като прекарване. Но е също толкоз красиво.
- В София ще имате ли концерт?
- Да, най-после ще създадем и в София, несъмнено. Но доста ми се желае преди този момент да отидем тук-там, където в никакъв случай до момента не сме свирили. Панагюрище беше един от тези градове. Оказа се, че в никакъв случай не сме били там. А това е град на доста будни хора, българи. И концертът ни стартира с това, че повече от 20 години пеем за един град - Панагюрище, визирайки великата ария за Райна Попгеоргиева.
- Каква е страстта да сте още веднъж на турне?
- Неописуема. Когато влязохме първия път в рейса, все едно сме били цялостен живот в него. Лафовете, шегите... Екипът е голям, над 100 души. Основните групи от него пътуват по друго време, с цел да приготвят залите. Ние идваме последни.
Продукцията наподобява по този начин, както всяка една продукция на 7/8 - безкомпромисна във връзка с озвучаване, осветяване, на видеореализация, на всичко. Искаме хората, които идват да гледат и да слушат " Ку-ку бенд " да получават качество на европейско, на международно равнище, по този начин както сме се старали да бъде постоянно.
- С една дребна разлика - Слави не взе участие в турнето. Защо?
- Да, по този начин е. То е ясно за какво. Има други отговорности сега.
- Политически ли?
- Да. Музиката е отвън политиката и ние държим това да си остане по този начин, да не се смесват двете неща. Не за първи път вършим концерти без него. Групата звучи по този начин, както постоянно си е звучала. Разбира се, неговото наличие като персона и фронтмен е доста значимо. Но в този план залагаме на това, че имаме виртуозни музиканти в " Ку-ку бенд ". И желаеме особено да ги представим със солови осъществявания.
- Как отговаряте на тези, които все пак настояват, че концертите ви са предизборни?
- Когато човек види по какъв начин наподобява концертът, последното нещо, което ще му хрумне, е че става въпрос за политика. Няма нито една дума за политика. Тези концерти са почнали като организация преди повече от 3 месеца, когато никой от нас не е имал визия какво ще се случи в този момент. Хора, които ни ненавиждат - дал Господ. Търсят да намират междина във всяко нещо. Когато излезеш на сцената, виждаш гора от 1000 телефона, които снимат. Само една дума за политика да беше казана и това незабавно щеше да се разбере.
Смятаме, че вършим нещо свястно, което кара хората да се усещат щастливи и задоволени.
- По какво се отличава това турне?
- Нямаме балет, нямаме скечове, нямаме артисти. Само музика. Искаме да наблегнем на музиката, тъй като това е нещото, което ни е обединявало в последните 30 години. И е най-важното нещо за нас.
- Имате голям репертоар, по какъв начин подбрахте песните за концертите?
- Да, имаме 25 албума. Няколко пъти правихме селекция на песните, с цел да достигнем до стратегия, която е близо два часа и половина и която в действителност наподобява зашеметяващо. Няма слаба ария. Фактът, че публиката пее от начало до дъно всички песни с нас, някои от които са на повече от 25 години, е най-хубавият подарък, който може да ни се случи в живота. Има деца, които пеят песни, основани, когато още не са били родени.
- Събирате няколко генерации в публиката...
- Със сигурност. След първия концерт една жена ми сподели, че е пристигнала особено от чужбина и е довела 84-годишната си майка. Шокирах се. Възрастовата ножица е доста огромна. Но при нас постоянно е било по този начин. Най-нормалното нещо на нашите концерти е да видиш фамилии с деца, които дружно слушат и пеят. Това е извънредно прекарване. Когато човек, който се занимава с музика като нас, види, че това, което е правил доближава към този момент до хора от друго потомство, това значи, че сме си свършили добре работата за всички тези 30 години. Навършваме ги следващата година. И тези концерти в този момент са една въведения към това, което живот и здраве ще подготвим за юбилея.
Нашата философия постоянно е една - използваме целия финансов запас, с който разполагаме, влагаме всичко от себе си, с цел да наподобява шоуто по оптимално положителния метод. За тези 30 години няма нещо от което да ме е позор или да кажа, че сме създали някаква халтура.
- Направихте и нещо неповторимо - концерт в празна зала - без аудитория, освен това в Арена " Армеец ".
- Това беше едно огромно предизвикателство. 4,2 декара бе цялата повърхност на винила, който направихме по план, с цел да може да наподобява залата по този метод. Никога не сме се скъпели за такива неща. За нас най-важното е хората, които дават пари и идват да гледат наша продукция, да остават безусловно задоволени.
- На кои от песните Ви се радва най-вече публиката в този момент?
- На патриотичните. Но и на всички останали. Слава, Богу, имаме шлагери, шлагери, шлагери. Залата в Панагюрище изпя песента за Райна Попгеоргиева от началото до края. Но по този начин е и с " Жива рана ", Ела, ела ", " Аз съм и пъкъл и парадайс ", " Студио Х "...
- Изпълнявате ли и непознати за публиката песни?
- Да. За да е по-различна програмата вършим песни, които в никакъв случай до момента не сме свирили пред аудитория. " Песни като " Не, не и не " и " Мое благополучие " изпълняваме за първи път пред аудитория. Удовлетворението за нас е голямо, тъй като виждаме, че хората ги знаят и ги пеят дружно с нас.
- Какво ви споделят хората след концертите?
- Чакат ни за подписи и фотоси. Най-много се впечатлявам от тези, които се прибират от чужбина, с цел да ни гледат. Взели са си отпуск. Купили са си самолетни билети. Изумително е, че ни се случва. Освен да кажа голямо благодаря, не знам какво друго да направя. Това са най-верните ни почитатели.
- Как ще коментирате огромния спор, който тече сега, би трябвало или да има квота българска музика в публичните медии?
- Избягвам да приказвам за това, тъй като считам, че наложителното не е хубаво. Ако страната желае да подкрепя българската музика, би могла да го прави. Има толкоз доста механизми това да се случи. За 7/8 тв мога да кажа, че пускаме единствено българска музика. Да, най-вече наша, тъй като на никое място другаде не ни въртят - по разбираеми аргументи. Но ние даваме късмет на доста български реализатори. Така поддържаме българската музика. Но това си е мое решение, по този начин считам, че е вярно. В БНР и Българска национална телевизия по този начин или другояче процентът на българска музика е огромен, балансират добре. Националното радио изключително има много съществено построена политика и в действителност българската музика има превес. Казвам го и с малко болежка на сърцето, тъй като все пак нито една ария на " Ку-ку бенд " не е влизала в никакъв случай там. Но - по този начин са решили. Ние сме намерили метод музиката ни да доближава до хората, които желаят да я слушат.
Въвеждането на квоти ще докара до в допълнение разделяне - за какво се пускат едни, а други не.
Ние сме царе на това да се разделяме и да сме един против различен. Това е българският нрав. Затова не можем да реализираме нищо, по тази причина не можем да имаме идея и всеки желае да избавя себе си.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ